Проучване на гори от обикновен смърч (Picea abies Karst) в резервати

Природни нарушения и динамика в гори от обикновен смърч (Picea abies Karst) (договор с фонд "Научни изследвания" ДМУ 02/22 2009)

Цел е да се проучат слабо повлияни от човешка дейност гори от обикновен смърч и естествената динамика в тях. Специален акцент се отделя на природните нарушения (ветровали, насекомни каламитети, пожари) като основен агент, предизвикващ промени в тези гори.

Обекти на проучване са резерватите "Бистришко бранище" (Витоша), "Парангалица" (Рила) и "Беглика" (Родопи).

Защо са необходими подобни проучвания?

Има няколко причини, поради които е особено важно да се познават добре процесите, които са в основата на естествената динамика на горите от обикновен смърч. От една страна съвременното общество има все по-високи изисквания за стопанисване на високопланинските гори, което в максимална степен да наподобява естествените процеси. Пред лесовъдите стоят задачите да осигурят "устойчиво стопанисване", в основата на което е максимално близка до природната структура на горите, възможно най-висока устойчивост на горите към различни абиотични и биотични въздействия, висока способност за бързо възстановяване след природни нарушения и не на последно място изпълняване на очакванията на обществото от тези гори. През последните години в Западна Европа и САЩ очакванията все повече се трансформират от "добив на дървесина" към изпълнение на "природни функции" (хабитат за различни растителни и животински видове), източник на чисти води и въздух, "резервоар" за съхраняване на въглерод и др. Следователно все повече се разчита на имитиране на начина, по който природата "стопанисва" горите. На практика това е най-тясно свързано с различните процеси, които предизвикват загиване (отпад) на едни дървета и израстване на други (т.е. процес на възобновяване). В смърчовите гори обикновено това става при загиване на няколко големи дървета на площ 50-100 кв. м (т.нар. "котли") или при по-големи природни нарушения. Но конкретните размери, периода през който такива събития засягат даден участък са специфични и силно зависещи от местоположението на гората. По тази причина не може да се разчита "на готово" на данни, които идват от подобни гори в Северна Европа или Северна Америка и е необходимо да се съберат локални данни и съответно с тях да се "калибрира" използвания модел на стопанисване.

Допълнително редица проучвания на естествени гори се нуждаят много от информация за това как е възникнал дадения участък, кога, в каква фаза на развитие е.

Как ще подходим при нашето проучване?

В най-общи линии ще използваме комплексна методика за картиране на различни участъци в горите и събиране на конкретна информация от тях.

Като първа стъпка се анализират аерофото и сателитни изображения от различни периоди и по този начин се установяват участъци, засегнати от различни природни нарушения в деден период от време. Те стават основен обект за теренната работа.

При теренните дейности се достигат различни участъци, установени чрез анализа на изображенията и от тях чрез стандартни таксационни методи се събира информация за структурата на гората. Взимат се и проби за дендроекологичен анализ (анализ на годишните пръстени на дървесните растения) за установяване на момента на възникване на дадено събитие, поникване на дърво, темпът на растеж и промени в него и т.н.

Така събраната информация се анализира в лабораторна обстановка чрез различни методи.

На каква фаза е проучването?

Към настоящия момент е окомплектовано основното необходимо оборудване и са осигурени необходимите исторически аерофото (60-те, 70-те години на 20-ти век) и сателитни изображения (2005-2010). Стартиран е техния анализ. Направени са пилотни теренни визити и са събрани първоначални данни за някои участъци.

Публикации по темата и обектите на проекта:

PANAYOTOV, M., Kulakowski, D., Laranjeiro, D.S. and Bebi, P. 2011. Wind disturbances shape old Norway spruce-dominated forest in Bulgaria. Forest Ecology and Management, doi:10.1016/j.foreco.2011.04.013

PANAYOTOV, M., Kulakowski D., Spiecker H., Krumm F., Laranjeiro L. and Bebi P. (2010). Natural disturbance history of the pristine Picea abies forest Parangalitsa. Лесовъдска мисъл, под печат

Интересувате се по-конкретно от проекта или бихте желали да вземете участие в него?

Ако е така, моля свържете се с гл. ас. Момчил Панайотов e-mail: mp2@ abv.bg (има оставено празно място след символа "@")

И няколко снимки, които може би ще дадат по-добра представа:

[ missing image ]

Зоната на ветровала от 1962 г. в резерват "Парангалица"

[ missing image ]

"Котел" от малко по площ природно нарушение, възникнало преди 20-30 години.

[ missing image ]

Аерофото изображение от 1997 г. в среда на ГИС. Вижда се ветровал (1983г.) в центъра на снимката, по-стар (вдясно) и слабо-засегната гора

[ missing image ]

Проба от дърво, оцеляло след ветровала от 1962 г. Вижда се рязкото намаляване на широчините на годишните пръстени през 1963г. (една година след събитието) и бавното възстановяване след 1980 г. (зелена графика)